История

Факултет по журналистика и масова комуникация

Факултетът по журналистика и масова комуникация e основно структурно звено на Софийския университет “Свети Климент Охридски” – най-старото и престижно висше училище в Република България.

Академичното образование по журналистика в България започва през учебната 1952-1953, когато във Филологическия факултет на Софийския университет е открита специалността “журналистика”, прераснала по-късно в отделен факултет на СУ.
Факултетът по журналистика и масова комуникация е създаден през 1974 г.
Той предлага на студентите съвременна подготовка в професионалното направление „Обществени комуникации и информационни науки”, като осигурява редовно и задоч но обучение в тясно профилни програми.

Философията на обучение във факултета е изградена на взаимното зачитане на мненията и ценностните системи и на желанието преподаватели и студенти да организират заедно работещи общности.

Мисията на Факултета по журналистика и масова комуникация е да постига високо качество на обучение за студентите от различните специалности, да подготвя високо квалифицирани кадри за системата на социалната комуникация. Те са активни, инициативни, взискателни и мобилни. Преподавателският състав работи активно за подобряване на качеството на образованието им.

Целта на обучението е придобиване на солидни знания и умения за постигането на ефективна професионална и социална реализация на завършващите в областта на публичната комуникация и за подготовка на специалисти, способни да разсъждават конструктивно и целеустремено, желаещи непрекъснато да усъвършенстват своите знания и индивидуалност. Чрез общуването в солидна академична среда бъдещите бакалаври и магистри изграждат своите нагласи и умения за универсално и нестандартно мислене, за учене през целия живот, за социална съпричастност и отговoрност към обществениете проблеми.

Основна цел на управлението на ФЖМК е непрекъснато да съчетава добри обучителни програми за професионалното направление ”Обществени комуникации и информационни науки” с изследователска дейност и да привлича студентите в интерактивни форми на образование или в съвместни изследователски проекти.
Учебният процес и свързаната с него преподавателска дейност се организират така, че успешно да се приспособяват към динамично променяща се и силно конкурентна среда.
Полагат се усилия за поддържане на равнище на обучение, което да гарантира мобилността на студентите по журналистика, връзки с обществеността и книгоиздаване в рамките на Европейския съюз и програмите за международно сътрудничество.
Във Факултета по журналистика и масова комуникация има традиции на демократичност и свобода в общуването между студенти и преподаватели. Дискусиите, семинарните форми, свободата на изказване и посвещаването в професията на творческото общуване формират бъдещи професионалисти с активно отношение към обществените проблеми.

Сградата на ФЖМК е строена през 1881-1883 г. по проект на арх. Константин Йованович (1849–1923), проектирал и сградата на Народното събрание в София. Първоначално е предоставена на Първа мъжка гимназия.

На 1 октомври 1888 г. тя отваря врати за първия випуск на Висшия педагогически курс, поставил началото на висшето образование в България. Оттогава до днес красивата постройка на ул. “Московска” 49 е част от сградния фонд на Софийския университет “Свети Климент Охридски”. През годините в нея се помещават Физико-математическият, а по-късно Биологическият факултет на Софийския университет. Днес 120-годишната сграда, символ на българското висше образование и дом на ФЖМК, се модернизира и обновява.

По важни дати от историята на факултета

1952–1953 учебна година – с откриването на специалността Журналистика във Филологическия факултет на Софийския университет се слага началото на висшето академично образование по журналистика в България.

1964–1968 г. – преустановен е приемът на студенти за специалността Журналистика, но вече започналите курсове продължават обучението си. През 1965 г. Катедрата „Журналистика” става част от новосъздадения Факултет по славянски филологии на СУ.

1969–1973 г. – приет е нов модел на образование по журналистика, отговарящ на необходимостта от по-широка хуманитарна и специализирана подготовка. Въвеждат се нови учебни дисциплини, обучението се профилира по медии.

1974 г. – създава се самостоятелен Факултет по журналистика, към който се открива отделение за следдипломна квалификация. Новосформираният факултет се настанява в сградата на ул. “Московска” 49 – най-старата българска университетска постройка. Променят се учебните планове и програми.

1991 г. – Факултетът по журналистика приема името Факултет по журналистика и масова комуникация, което по-точно отразява обогатеното и разширено учебно съдържание.

1994–1995 учебна година – във ФЖМК се открива специалността Връзки с обществеността.

1997–1998 учебна година – открива се специалността Книгоиздаване.

2000 г. – Полагат се усилия за поддържане на равнище на обучение, което да гарантира мобилността на студентите по журналистика, връзки с обществеността и книгоиздаване в рамките на Европейския съюз и програмите за сътрудничество. Учебните планове и програми се променят в съответствие с продължаващо хармонизиране с европейските практики и въвеждането на кредитната система и с очакванията на потребителите на кадрите, подготвяни във ФЖМК. Факултетът разполага с учебно пресстудио, учебен аудиовизуален комплекс от телевизионни и радиостудиа и апаратни, кино-видео център, фотолаборатория, специализирана библиотека, компютърни зали. Съвременната база дава възможност да се подготвят студентски печатни и онлайн издания, радио и телевизионни програми.

Днес освен трите бакалавърски специалности факултетът предлага десетки магистърски и докторантски програми и следдипломна квалификация, като подготвя висококвалифицирани специалисти, които намират реализация във всички области на медиите и обществената комуникация.
ФЖМК поддържа постоянни контакти с чуждестранни университети и висши училища, с редица водещи научни и обществени организации в страната и чужбина. Осъществява се обмен на студенти, преподаватели и изследователи, на литература и учебни програми; разработват се съвместни научни проекти по линия на ЮНЕСКО, „Еразмус-Сократес“ и други европейски програми.